Bismillahirrahmanirrahim
МЯСТОТО НА РЕЛИГИЯТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Вселената е обект на изследване и изучаване от Астрономията.От своя страна астрономията се състои от две точни науки – математика и физика. Това са науки чиито постижения никой себе си уважаващ човек не би се осмелил да ги отрича.

Човечеството винаги се е интересувало от това: Какво има извън Земята? Още през древността хората наблюдавали близките и далечни космически тела и се опитвали да си обяснят наблюдаваните явления.

С развитието на науката същността на явленията се изясняват с по – голяма прецизност. Науката е система (съвкупност) от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията.

Науката е ясна, точна, безпристрастна, категорична, не взима страна в даден спор, представя нещата в правилната им светлина – такива каквито са. Науката се развива всестранно и с много бързи темпове, като се има предвид, че само преди 500 год.се е смятало че Земята е център на света(Вселената), но по нататъшното развитие на астрономията опровергава това. По – новият възглед за централното положение на Слънцето в галактиката също било опровергано от развитието на знанията. Галактиката в която се намираме също не заема привилегировано положение във Вселената – тя е само една от галактиките участващи в разширението, във вечното развитие на Вселената. Галактиките са основната маса на Вселената – те съдържат различен брой звезди, според научната литература галактиките съдържали от един милион до хиляда милиарда звезди – най-големите ги наричали галактики гиганти.

Според съвременната астрономия броят на галактиките в космическото пространство е около 200 млрд.. В някои източници се казва че са около 50 млрд., в други около 100 млрд., а в трети източници се казва че са около 200 млрд.. За мен точният брой на звездите и на галактиките не е от значение, интересувам се от техните движения които изграждат йерархичният ред в Космоса.

Известно е, че космическите тела в космоса се движат първо въртейки се около собствената си ос и после се движат по орбита около по –голямо от себе си космическо тяло с което се създава йерархичният ред на телата в космоса, от което зависи съществуването на живота.

Например: Първият етап е движението на Земята в космическото пространство около собствената си ос – една обиколка се равнява на 24 ч., с това движение се осигурява смяната на деня с нощта – фиг.1. Ако планетата не се въртеше около оста си не би могло да има живот на Земята, защото частта която е винаги светла т.е. ден, ще бъде изпепелена от високите температури, а частта която е винаги тъмна ще бъде скована в ледове. Следователно смяната на деня с нощта осигурява хармонията за съществуването на живота. Бих искал само да поясня, че ако интервалът от време на тази обиколка беше различен от 24 ч. то климатът на Земята също щеше да бъде различен от сегашния, може би щеше да бъде необитаема. Вторият етап е движението на планетата около Слънцето, тук периодът се равнява на 365,25 дни движение което осигурява смяната на сезоните – фиг.2.

Третият етап е движението на Слънцето около собствената си ос, поради рохкавата й повърхност периода на въртене по цялата й повърхност не е еднаква за около 28 – 30 дни – фиг.3.

Четвъртият етап е движението на Слънцето по орбита около оста на галактиката, периодът на въртене е около 200 – 250 млн.земни години – фиг.4.

Петият етап е въртенето на галактиката около оста си перпендикулярна на галактичната равнина, за периода на въртене се предполага че е около 50 млн.земни години. – фиг.5.

Шести етап – галактиките образуват купове от галактики, броят на галактиките е различен от 20 – 30 галактики до 2500 галактики в един куп – фиг.6. За център в купа служило галактиката с най – голяма маса.

Седми етап – учените са констатирали съществуването на купове от купове галактики – свръх галактичен куп, където галактичните купове се движат по орбита в свръх галактичният куп – фиг.7.
От тези движения първият, третият и петият етап са движение около собствената ос на телата, другите – вторият, четвъртият, шестият и седмият етап са движение по орбити.

По време на лекциите по философия прочетох един израз “Висшите форми на движение съдържат в себе си нисшите движения но не се свеждат до по –прости” т.е. свръх галактичният куп съдържа в себе си всички останали движения, но нейното движение не се свежда до движението на телата от останалите етапи.
Като съберем тези движения около една точка се получава това което е на фиг.8 .























Научната страна на нещата е, че има общо седем йерархични реда във Вселената от които трите са движение около собствената ос на телата, а четирите са движение по орбити.

Религиозната страна на нещата е, че общо седем пъти се обикаля около храма Каабе в Мекке от които трите обикаляния се наричат “ваджиб”, а четирите се наричат “фарз”. Фарзът е задължение което стриктно и без изключение трябва да се изпълни.

По степен ваджибът е на второ място след фарз. Бих искал да разкажа за причините които ме подтикнаха към този начин на мислене и по нататъшното развитие на нещата.

Когато се уволних от военна служба през януари 2000 год. нямах работа, в къщи нямаше какво толкова да помагам понеже беше средата на зимата а и не ме закачаха за работа понеже се бях уволнил скоро. Имах достатъчно време да се усамотя в мислите си.

Почнах да анализирам миналото си през какво съм минал, какво съм преживял свързано с религията. Въпросите за религията ме интересуваха от малък но в семейството и в обкръжението ми нямаше достатъчно образовани в тази насока и най –често ми отговаряха “учи си уроците в училище, да няма да ставаш ходжа”. Те не са виновни понеже социалистическият режим поколения наред е забранил изучаването на исляма.

Баща ми е бил на 6 години когато са забранили изучаването на исляма в училищата, когато станал на 14 години забранили изучаването на турски език в училищата. Когато аз бях на 5 години ни смениха имената и забраниха говоренето на турски език.
Помня когато отидохме в болницата на свиждане при дядо, извиках баща си на турски и един се появи от някъде и направи глоба от 5 лв., баща ми плати глобата, не ми направи забележка но пътуванията ми към града намаляха. Скоро след възродителния процес през 1989 год. правата ни да можем да изучим исляма извън училище бяха възстановени. Старите хора от селото ни организираха курсове по четене на Коран при ходжата на селото. От всичко това учителят ни по история не беше доволен и веднъж в часа по история когато учихме за религиите той изрази позицията си като ни каза че Юдеите били богоизбран народ но в последствие те не издържали изпитанията и пропаднали, затова Бог изпратил единствения си син за да ги поведе към спасението така се е появило Християнството.

Продължавайки казваше, че арабите за да не бъдат нито от едните нито от другите си измислили своя религия начело с Мухаммед който се е самопровъзгласил за пророк. Учителят казваше че една част от Корана пророкът е преписал от Библията а друга част си е измислил сам и така успял да обедини всички араби. Продължавайки казваше че пророкът Мухаммед е допуснал грешки: едната била че е приел езически обичай – обикалянето около храма Каабе в Мекке, казваше че е бил езически обичай понеже съществувал от преди рождението на пророк Мухаммед, според учителя този обичай беше лишен от логика. Втората грешка която изтъкваше беше, че пророк Мухаммед определил дните в годината с 10 дни по-малко от 365,25 дни (астрономични) в исляма годината е равна на 355 дни. Според учителя грешките на пророка били явни но арабите го следвали сляпо. По това време ходжата ни се изсели в Турция, друг никой от селото не пое ангажимента да продължи обучението ни, групата ни се разпусна. Постепенно почнах да се увличам по теми за космоса, безкрайността на Вселената ме привличаше.

В къщи имахме няколко книги по астрономия подарък за най – големият ми брат от неговите учители заради постигнати високи успехи в основното му образование. В началото не ми даваше книгите си понеже бях още много малък и драсках върху тях, но по –късно когато той завърши образованието си и отиде да работи тези книги бяха изцяло на мое разположение. Накрая една от книгите вече беше толкова изхабена, че се скъса от последните си страници, а когато брат ми видя състоянието на книгата ми направи забележка. Отвърнах му че тази книга е много ценна за мен, а той ме попита: така ли се пазят ценните книги?

По време на средното ми образование в часовете по литература се наблегнаха темите по религия, учихме за християнската култура и влиянието на исляма по времето на Османското владение. Учителката наблегна върху същите елементи на исляма – обикалянето около храма Каабе седем пъти и 355 –те дни в годината. За учителката обикалянето около храма Каабе също беше лишен от логика. Тя казваше “в тези големи жеги обикалят около храма като ненормални без да могат да виждат своя бог и после воюват в негово име” (без да могат да виждат –имаше предвид забраните за изобразяване на икони). За себе си и християнството казваше “ние поне виждаме своя бог, палим свещ пред образа му и така отправяме молитвите си. После се извиняваше на мюсюлманската част от класа като казваше “Вие не сте такива”, тя казваше че критиките й били към османците от миналото, но в тона й се долавяше омраза и ненавист към исляма. По това време в месец Рамазан поствах “оруч” не целият а части от месеца, в къщи заради постите ме наричаха с прякори а аз от своя страна се криех зад действията на майка си, понеже след смъртта на дядо и баба тя беше единствената в семейството която постваше “оруч”.

По – късно когато станах войник станах свидетел на речта на един полковник – командир на военно поделение, обвиняваше мюсюлманите за войните по света, странното беше че и той използваше същите аргументи, наблягаше на това че мюсюлманите в тези жеги обикалят около камъка без да виждат своя бог и после тръгват да воюват в негово име, а за християните казваше че се молят пред иконата на Бога, хвалеше се, че могат да видят образа му.

След уволнението от военна служба всичко това ме накара много задълбочено (според моите възможности) да се замисля. Вярвах в съществуването на Бог и вярвах в съдния ден, че след смъртта всеки ще отговаря за делата си. Възможността да изучавам и изповядвам религията към която принадлежах по рождение е било отнето много преди да се родя, сега вече търсех връзка с действителността, вярвах че такава има.

В молитвите си се молех на Аллах защото бях от мюсюлманско семейство но този факт вече не беше достатъчен, нямаше как да не си задавам въпросите за позицията на всички религии – Юдеизъм, Християнство, Ислям, Будизъм и други по –малки, които видно си противоречат. За мен въпросът беше: Коя ли е последната воля на Създателя?Стремях се към истината такава каквато е. Бях готов да приема която и да е религия от изброените само да е последната Му воля. Една вечер се помолих в молитвите си на Всевишния Аллах, да осъзная нещата така, че да избера последната Му воля с която да Му служа, в съдния ден за да не бъда от заблудените. Обещах, че ако осъзная истината ще се боря за нея докато имам сили. Почнах да чета учебниците по религия които ми бяха донесени от Турция от роднините живеещи там – в тях деляха религиите на божествени и на небожествени, прочетох ги внимателно, бях безпристрастен към фактите, целта ми беше да открия истина за себе си на която да се уповавам изцяло.

В небожествените религии се почитат идолите, поклонниците им правят статуите и ги приемат за божества (създадените се почитат като създатели) при тях няма пророци.

В божествените религии божиите заповеди се разкриват на хората чрез божий избраник из между хората наречен пророк. Трите божествени религии бяха описани с пророците на които са дадени както следва: Юдеизмът е представен на хората от пророк Мойсей, Бог избрал Мойсей за пророк за да избави израелтяните от експлоатацията на Фараона. Но с времето израелтяните променили религията като от Вселенска го превърнали в народна т.е. ако не си от народа им почти е невъзможно да го изучиш и изповядваш. Юдеите приемат откровенията дадени на всички пророци до Мойсей, а откровенията дадени на пророк Исус и пророк Мухаммед не ги приемат. Свещената книга дарена на Мойсей е Тора. Автентичността на Тората не е запазена, през годините е претърпяло промени.

Християнството е представено на хората от пророк Исус – поради това, че по божия воля се е родил без присъствие на баща по нататък това дало повод на последователите му да го обявят за божество. В християнството почитат откровенията дадени на всички пророци с изключение на пророк Мухаммед. Свещената книга дарена на пророк Исус е Евангелието. Много скоро след края на земния му живот последователите му преписвайки Евангелиета отдали място на събития станали след него поради което се появили много Евангелия които нямали връзка помежду си. Това накарало Византийският император през 325 г.сл.Хр. да свика консул на най-високо ниво, събрал всички Евангелия в империята си и намалил броя им на четири чиито автори са: Матей, Маркос, Лука и Йоан. Въпреки това и те имали противоречия помежду си.

Ислямът е представен на хората от пророк Мухаммед (с.а.с.). Свещената книга на исляма е Коранът. От всички свещени книги съществуващи на земята единствено Коранът е запазен в автентичен вид, през годините не е претърпял никакви промени. В свещения Коран Аллах повелява “Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Коранът) и Ние непременно ще го пазим” – суре “Хиджр-9”. С появата на Корана другите божествени Книги са загубили валидността си. В исляма се приемат и почитат всички пророци от Адем (Адам) до Мухаммед (с.а.с.) без да се изключва нито един от тях.

В Корана се споменават имената на двадесет и пет пророка и те са както следва: 1.Адем(а.с.)(Адам)
2.Идрис(а.с.)(Енох)
3.Нух(а.с.)(Ной)
4.Худ (а.с.)
5.Салих (а.с.)
6.Ибрахим (а.с.)(Авраам)
7.Исмаил (а.с.)
8.Исхак (а.с.)(Исхаак)
9.Лут(а.с.)(Лот)
10.Якуб(а.с.)(Яков)
11.Юсуф(а.с.)(Йосиф)
12.Еййуб(а.с.)(Йов)
13.Шуайб(а.с.)
14.Муса(а.с.)(Мойсей)
15.Харун (а.с.)(Аарон)
16.Давуд (а.с.)(Давид)
17.Сюлейман (а.с.)(Соломон)
18.Зюлкифл(а.с.)
19.Юнус(а.с.)(Йона)
20.Иляс(а.с.)(Илия)
21.Елйеса (а.с.)
22.Зекерия (а.с.)(Захария)
23.Яхя(а.с.)(Йоан Кръстител)
24.Иса (а.с.)(Исус Христос)
25.Мухаммед (с.а.с.)

В Корана е пояснено, че между пророците не се прави разделение: суре – Али -Имран, айет – 84. Всички са избраници на единен бог Аллах. Те били пратени на хората в различно време и в различни общества по света. След всичко това за мен беше ясно, че ислямът е последната воля на Всевишния Аллах. Имах малка книжка с упътване за кланяне на намаз която съдържаше последните 10 сури от Корана, които се четат по време на намаз.Исках да науча едно суре наизуст което най –добре да опише същността на Бога. От десетте избрах суре “Ихляс”- което гласи:

1.Кажи/о,Мухаммед/: “Той е Аллах – единствения,
2.Аллах, целта (на всички въжделения):
3. Нито е раждал, нито е роден,
4. и няма равен Нему.”

Научих арабската версия на това суре, често го четях с тих глас. По това време исках да се намери някое автентично писание което да докаже, че ислямът е продължение на Юдеизма и Християнството защото и Иса(Исус Христос) е оповестил идването на последен пророк след себе си:
–И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Израел, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората отпреди мен и да благовестия за пратеник, който ще дойде след мен.
Името му е Ахмед.” А когато (Мухаммед) им донесе явните знаци, рекоха: “Това е явна магия.” – Коран: суре – Сафф, айет –
6. (Ахмед е едно от имената на пророк Мухаммед, мир нему).

По -късно осъзнах, че не е нужно да е търси автентично писание, докато Коранът е на земята с развитието на науката истинността на айетите на Корана разкриват същността си, те не се противоречат във времето с научните факти а се сливат с тях.

До тук всичко беше много добре, но две неща не ми даваха спокойствие: – обикалянето около храма Каабе, което в миналото три пъти беше обявено за лишен от логика и 355-те дни в годината на исляма. Вярвах, че имат някакво логично обяснение защото за Всевишния Аллах се казва, че нищо не е създал без причина, всяко нещо което изисква от своите раби е с някаква цел. Например: забраната за консумиране на алкохол и свинско месо от съвременната медицина също се подкрепя. Човешкият организъм е изграден от белтъци, а най-малката доза алкохол унищожава белтъците независимо къде се намираме – на екватора или на северния полюс.

Колкото до свинското месо – това животно е едно от най –нехигиеничните животни при това всеядно, а месото му е с високо съдържание на мазнини. От гледна точка на медицината постите също са полезни за човешкият организъм – разсъждавах върху тези неща и в тях не намерих нищо което да е във вреда на човешката същност, затова вярвах, че обикалянето около храма също има някакво значение.

Тогава си спомних за разказите на дядо, като бяхме малки деца заедно с другите ми братя той ни разказваше за черния камък в Мекке, че е стоял във въздуха без да докосва земята. Много исках да видя че това е така, но естествено това нямаше как да стане, постепенно почнах да търся някакво друго обяснение, търсех връзка с числото седем понеже около храма се обикаля седем пъти. Първо се сетих за седмицата – състои се от седем дни, смяната на деня с нощта се осъществява благодарение на въртенето на Земята около оста си спрямо Слънцето. Планетата няма опора от долу и си казах “да ,това е: Обикалянето около храма символизира дните в седмицата.” В продължение на една седмица поддържах тази версия. Това беше в края на март и началото на април 2000 год. След което една вечер докато чаках животните да се приберат от паша стоях в двора до оградата и дълго време наблюдавах Луната и Слънцето. Слънцето почти залязваше, луната беше във фаза новолуние в същата посока към залеза. Тогава се сетих за филма описващ живота на пророк Юсуф (а.с.)(Йосиф) когато е бил още юноша в съня му Слънцето, Луната и единадесет звезди му се покорили и от разказите на дядо се сетих за съня на една личност, основателя на Османската империя – Османджик.

Когато бил младеж, сънувал че от гърдите му поникнало дърво, което пораснало толкова че клоните му покрили света в четирите посоки до където щяло да се разширят владенията му. Тогава си казах че ако и аз сънувам подобен сън ще го следвам накъдето и да ме води. Слънцето вече беше залязло но все още наблюдавах Луната, и се сетих че както Луната обикаля около Земята така и Земята обикаля около Слънцето заедно с останалите планети от слънчевата система и си казах – това е по-вероятно: Каабе да символизира слънчевата система, кубът символизира Слънцето а хората символизират планетите – фиг.2 и фиг.8.

В същата вечер в съня си бях пак на същото място в двора и наблюдавах луната, изведнъж от луната почнаха да излизат луни, излязоха три луни и се подредиха в триъгълник под нея – фиг.9 и се спуснаха на земята пред мен. Едната падна пред мен а другите две паднаха от другата страна на оградата. Взех тази пред мен, прескочих оградата взех и другите две и пак се върнах на моята страна на двора. Когато погледнах в ръцете си видях че държа три коси в златист лунен цвят. Първата мисъл която ми дойде на главата още в сън ми беше “те нямат дръжки, с тях няма да мога да кося” в този момент дойдоха родителите ми, скрих луните зад гърба си.

Попитаха ме защо не съм си легнал, казаха че е станало късно. Отвърнах им “да, наистина стана късно, вие вървете а аз ще дойда след малко.” Сутринта като се събудих не знаех дали да разкажа за това, когато разказах баща ми се засмя за това, че е невъзможно да се случи такова нещо, а майка ми отвърна че в сънищата е възможно да се случат такива неща.

По това време постоянно мислех за Бога, за религиите, за смисъла на ролята на пророците, за свещените книги. Затова вярвах, че трите луни имат смисъл свързано с религиите но не разбирах защо на мен бяха дадени, казвах си в света има толкова много хора които знаят Корана от начало до край наизуст а аз знаех само едно суре и все още не знаех да кланя намаз, постите ги изпълнявах в повече. В семейството все още не можех да споделям изцяло своите виждания, подхвърлях ги на части. През цялото време търсех връзка с действителността, след този сън вече вярвах че съм открил начина. Тогава пак се сетих за разказите на дядо за значението на сънищата. По негово време още преди да се създадат ТКЗС-та пушенето на ръчно направени цигари е било забранено,ако ще пушат трябвало да купят фабрично направени цигари.

Всеки път когато дядо виждал в съня си идването на контрольорите сутринта оставял пакета с тютюн в къщи, те идвали и на проверката излизал чист. Веднъж пренебрегнал съня си, сънувал че идват но на сутринта като излизал на полето си взел и пакета с тютюн. На полето когато видял че идват контрольорите още докато са далеч успял да скрие цигарите си, но от тогава повече не пренебрегнал сънищата си.

За мен лично сънят на един мой съученик от средното образование ми направи силно впечатление. Това беше през 1998 год., Май –Юни месец, бяхме четвърти курс, имахме близо осем курсови проекта за чертаене, времето ни беше ограничено, случваше ни се да правим чертежи до сутринта. Една вечер бяхме четири, пет души в квартирата, беше около два –три часа през нощта аз чертаех а другите току –що си бяха легнали малко да си починат, след малко единият се събуди и почна да вика “край, изгоряхме, утре всички ни ще скъсат на изпита, само един ще мине” погледна към мен и каза – “това ще си ти.” През това време се събудиха и другите, не разбирахме какво става а той продължи – “сънувах това преди четири години когато бяхме първи курс, бяхме същите хора в същата стая, същата обстановка, на сутринта на изпита ни скъсаха, само ти взе изпита.” Аз също бях в напрежение за изпита но сред тях бях най –добре подготвен, в четирите години бях постоянен и последователен. На сутринта стана така както той беше предсказал –единствено аз минах. Това наистина ме впечатли силно, някой преди четири години да е сънувал как ще се развият нещата в края на учебния процес, признавам че това подсили вярата ми в значението на сънищата.

Заради трите луни в съня ми в пролетта на 2000 год. в продължение на две години и половина приех че храмът Каабе със седемте пъти обикаляния около нея символизира слънчевата система. През цялото това време търсех връзка с числото седем, но не намирах. Числото седем нямаше връзка нито с обикалянето на Земята по орбита, нито с броя на планетите в слънчевата система. През март 2002 год. отидох да работя в Холандия, книгите не взех със себе си поради известни причини. Там продължих с разсъжденията си, слънчевата система не отговаряше на изискванията относно числото седем. Тогава се сетих за галактиката в която се намираме, то също има център около която се въртят звездите й. В продължение на шест месеца поддържах тази мисъл, че Каабе може да символизира галактиката в която се намираме, като Каабе (кубът) символизира центъра на галактиката а хората символизират звездите. Но за числото седем пак нямаше място.По едно време бях приел, че ръкавите на галактиката може да са седем, но това не продължи много дълго, защото възникваше въпросът и за другите галактики които са милиарди, ако Каабе се ограничаваше само с млечния път да не би другите галактики да имат други божества – нещо което противоречи на учението за единобожие в исляма. По това време в Холандия с брат ми бяхме в една квартира, един ден се бяхме върнали от покупки и пак щяхме да излизаме до пазара, седнахме за малко, пак почнах да разсъждавам за тези движения, не се получаваше но чувствах че ще стигна до някой извод.

Беше ясно, че не е и млечният път (галактиката) върнах се пак в началото и реших да броя през какво съм минал, все пак движението на Земята около оста си и по орбита не беше за пренебрегване и така почнах да броя:

– първо: Движението на Земята около собствената си ос.
– второ: Движението на Земята по орбита около Слънцето.
– трето: Движението на Слънцето около собствената си ос.
– четвърто: Движението на Слънцето по орбита около оста на галактиката.
– пето: Движението на галактиката около собствената си ос.

За пръв път бях успял да стигна до числото пет, начинът ми се стори логичен. Тогава се отказах да излизам, казах на брат си че няма да изляза, казах му че искам да стигна до числото седем, той реши да ме изчака. От учебника по физика за 10.клас и другите книги по астрономия които четях докато бях в България си спомних че галактиките образуват купове от галактики и така бях открил шести етап оставаше само седмият етап, след още малко време се сетих и за свръх галактичният куп т.е. купове от купове галактики и така най –накрая бях стигнал до числото седем. И седемте етапа ги начертах върху една хартия от факс-машина, схемата трудно можеше да се разбере от друг без обяснения от моя страна. Вечерта отидох да се допитам при ходжата в джамията Месджиди –Акса в Den Haag (Хага), Холандия (в Холандия всички големи джамии имаха имена) целта на допитването ми беше да не се окажа в заблуда, да не навредя на исляма без да искам все пак не мога да претендирам че познавам исляма с толкова подробности (благодарение на някои системи които са против изучаването на исляма възможността да познавам религията си ми беше отнета). Когато разкрих същността на чертежа, ходжата се оправда че е много уморен защото беше почивен ден а в почивните дни програмата им беше много натоварена – до обяд учиха малките деца, след обяд учиха по –големите деца а вечерта учиха възрастните да четат Коран и така го отложихме за друг път. Аз също бях в групата на възрастните включих се със закъснение те бяха много напред с материала, не се стремях да ги настигна защото със заекването което имам на говора знаех че няма да бъда добър в четенето на Корана, мен ме интересуваше смисълът, същността на айетите на Корана защото вярвах че все някога ще изляза да се защитя. Затова предложих на ходжата времето ми за четене на Коран да използваме за разясняване на въпросите ми. Той не беше съгласен, вярваше че все някога съм щял да се справя но се съгласи в другите дни от седмицата да ми отдели повече време за въпросите ми ( знам че винаги по всяко отношение от хубаво има по –хубаво и винаги от лошо има по –лошо, не се оплаквам от заекването си благодарен съм на Аллах за това което съм). После забелязах че при всеки опит да попитам за схемата с йерархичният ред на телата той намираше някаква причина да се измъкне от положението.

Една вечер почнах да чета Коран преведен на турски език в същата джамия и отбелязах на един лист няколко айети чиито смисъл не ги разбирах, отидох при същия ходжа с молбата да ми разясни същността им. Прие молбата ми на драго сърце и ми обясни значението на тези айети. Обаче аз от дума на дума докарах темата до седемте етапа, разговорът стана интересен и за двете страни и продължихме до времето за следваща молитва. Разказах му за вижданията си, за трите луни, за научната страна на нещата. Благодарение на неговите разяснения направих сериозна корекция във възгледите си, обясни ми че Коранът не отрича науката а я поощрява, после ми каза че оттук нататък ако имам някакви въпроси винаги мога да се обърна към него. С това предполагам че съм успял да привлека вниманието му. За трите луни ми забрани да говоря пред други хора. След три –четири месеца в една пакистанска джамия чрез преводач пак попитах за смисъла на трите луни, казаха че не знаят но и те ми забраниха да говоря за това пред други и те казаха че ако имат значение като му дойде времето съм щял да разбера. Не знам дали имат някакво значение но за мен те бяха стимулът, благодарение на което стигнах до седмият етап в йерархичният ред на телата.

В края на 2003 год. се върнах в България, първата ми работа беше да си събера книгите на едно място. След което всеки йерархичен ред изкарах на отделна страница и така схемата придоби по –ясен вид. В средата на 2004 год. реших да споделя всичко това с ислямски учители. Те бяха учудени от упоритостта и постоянството ми за което ме похвалиха, но за крайната ми цел не ме подкрепиха –исках да призова световните лидери на обществата извън Исляма да приемат Исляма за религия и да призоват народите си за същото. Тревогите им бяха “какво ще стане ако след време се открие, че има осми етап?” Дали има осми етап в йерархичният ред? На този въпрос научно могат да отговорят само астрономите, но по логиката по която стигнах до седмият етап изключвам възможността да съществува осми етап. Единственият ми аргумент са айетите от Корана, ако съм ги разбрал правилно където на много места се съобщава, че светът (Вселената) е създадено на седем ката (на седем небеса).

Коранът представлява Словото на Всевишния Аллах. В Корана се описва по какъв начин е създаден (сътворен) светът. А човекът в стремежа си да опознае света около себе си събира и систематизира постигнатите знания и така се създава науката. Науката изследва, изучава това което е създадено, това което вече го има. За това и дума не може да става от моя страна да поставям науката над Словото на Създателя или пък да поставям науката на равно със Словото Му. Никой не знае всичко, колкото повече знание постигаме толкова повече разбираме колко много още не знаем. Но след всички нови знания няма айет в Корана което да противоречи на постигнатите човешки знания. Всичко това само по себе си потвърждава, че Коранът е Слово на Аллах. Според моето разбиране йерархичният ред на телата съвпада с развитието на света (Вселената) описана в Корана.

В сравнение с учителите, аз не натрапвам своите виждания, поставям ги на масата за обсъждане. Нали училищата са за това, да се стремим към истината –такава каквато е. Йерархичният ред на телата във Вселената е като един съвършен часовник –всеки следващ етап съдържа в себе си точно определени периоди от предходния, както е със стрелките на часовника. Нищо от онова което им показвах (на ислямските учители) не противоречеше на Корана и науката, но въпреки това не пожелаха да ме подкрепят. Според мен причините бяха две: първата беше, че самите те не разбираха това което им показвах, начинът беше извън техните познания, а втората причина беше, че ме оцениха по външен вид –бях много по –млад от тях, не бях завършил ислямско образование (всъщност аз заради това се допитвах с тях), по това време бях и безработен заради което си позволиха да ме съветват да се откажа от идеите си и да си намеря работа, обвиниха ме и в други неща. След тази среща ми стана ясно, че нещата няма да се развият така бързо както го исках. По това време разсъждавах върху още четири други въпроси които ме интересуваха, но се отказах да ги развивам нямаше надежда в близко време някой да обърне внимание на всичко това. Продължих напред само с идеята за йерархичният ред на телата, тази идея беше най –широко обхващаща от всички останали.

В началото на 2005 год. приех предложение за работа на село, решението ми може да е било погрешно но тогава исках някоя тиха и спокойна работа за да мога да развия по –добре идеите си. В същата година се записах в едно чуждестранно висше учебно заведение със задочна форма на обучение (Киевски Славистичен Университет) което по –късно от министерството на образованието беше обявено за нелегитимен, целта ми беше да придобия компютърни умения за да мога да разпространя идеите си чрез интернет като запазя самоличността си в тайна. По –късно след това реших да отида в астрономическата обсерватория в града за да търся данни за периодите на шести и седми йерархичен ред. Персоналът на обсерваторията бяха много любезни да ми съдействат, но не намерихме нищо.

Следващата година през месец Август -2006 год. пак отидох в обсерваторията, бях научил че през есента във ВУЗ-а ще изучаваме дисциплината “Религиознание” затова исках да бъда добре подготвен за да намаля изненадите до минимум. Посрещна ме астрономът на обсерваторията, обясних му какво търся, вкъщи предварително бях начертал схематично шести и седми етап. Астрономът ми обясни, че определянето на тези периоди е почти невъзможно, обясни ми трудностите които се създавали. Даде ми лекции от които да чета с уговорката до 15. Септември да му ги върна понеже били подготвени за един лектор който щял да ги чете пред студенти. От тези лекции научих, че 355-те дни в годината на Исляма са били по лунен календар и си казах –добре, аз не съм знаел това и учителите в миналото ли не са знаели, че ни го посочваха като грешка. Преди да открия този отговор за 355-те дни допусках, че има друго съвпадение на числата в проценти свързано с човешката ДНК. В пространствена координатната система орбитата на Земята в напречен профил е затворена (с елипсовидна форма) а в надлъжен профил е отворена (със спираловидна форма т.е. в точката на която се намира в даден момент след една години е отместена на разстояние равно на скоростта на Слънцето за една секунда умножена на секундите съдържащи в една година). Разликата в проценти между слънчевия и лунния календар допусках че може да съвпадне с разликата в ДНК между човека и животните заради спираловидното движение на Земята около Слънцето в пространството. Но след като открих, че става въпрос за лунния цикъл този вариант отпадна.

В Септември отидох да върна лекциите, разговорихме се с астронома, попита ме какво се опитвам да правя, какво целя? Казах му че искам да разбера колко пъти се въртим във Вселената, а той ми отговори –не се бях сетил за това. Казах, че аз вече направих схемата а той ми отвърна –много бих искал да го видя, отговорих му, че може някога да му го покажа. Всъщност аз вече бях защитил схемата пред астронома без да му показвам в целия му вид, показвах само шести и седми етап изкарани на отделен лист. Вечерта когато се върнах в къщи, чух по новините изявлението на папа Бенедик ХVІ пред група студенти, където папата оронваше Исляма и Пророка (с.а.с.) в началото не можах да повярвам, че става такова нещо –лидер от световна величина на едно общество да оронва ценностите на друго общество. Това беше в началото на втори курс във ВУЗ-а, след месец имахме лекции по Политология, лекторът завъртя темата така, че от политика мина на религия, после мина на изявлението на папата, защити позицията му и орони Аллах и Пророк Мухаммед (с.а.с.), за Корана каза че е написан по такъв начин, че в него няма никакво противоречие, за мюсюлманите каза, че всички които се уповават сляпо на Корана са промити мозъци.

От дълго време чаках да дойде времето за лекциите по религия за да поговорим с лектора с подобаващо за ВУЗ-овете начин, но гневът на този лектор беше като препъни камък. Не можах да се въздържа и взех участие в темата, напомних думите му от първи курс когато ни преподаваше по друга дисциплина, където ни учеше, че Бог е създал света за шест дни. Той ми отговори – “Казах, че Бог е създал света за шест дни, защото така казват във всички монотеизтични религии.” Отвърнах му, че Вселената е обект на изучаване от страна на астрономията, и че астрономията се състои от две точни науки – физика и математика, две науки които не взимат ничия страна а показват самата истина. Лекторът ми отговори, че Вселената била виртуална реалност. Понеже нямах тълковен речник помолих един от инспектората да ми даде точно определение на думите “виртуална реалност” – означавали: “нещо което предполагаме, че съществува т.е. в пространството може и да не съществува”. По тази логика нас човечеството (въобще битието) може да го има, но може и да го няма. Същият този лектор по Политология ни даде лекции в които се подчертава, че след направените научни открития е дошъл краят на религиите. Световните учени били констатирали, че религиите не се вписвали в законите на Вселената. За Християнството казваше, че въпреки всичко трябвало да се поддържа, защото в него били вложени много средства – според мен за един себе си осъзнаващ учител (лектор) това е унизителен аргумент, защото къде остава тогава стремежът към истината? Когато казах, че изводите ми противоречат с неговите, той ми отвърна “разбирам че си чел нещо от някъде, иначе тези неща да не са паднали на главата ти от небето”. Попитах го, “не може ли да са мои разсъждения?” А той с леко присмиване ми отвърна – “в света има много хора които разсъждават върху тези неща, това да не е останало за теб”.

Единствената причина поради която не разкрих изцяло своите виждания за религиите пред този лектор беше, че скоро щяхме да имаме лекции по религия. След всичко това отидох при друг мюсюлмански служител, този заемаше друга длъжност, разказах му за поведението на учителя във ВУЗ-а, за идеите си, за намеренията си. Очакванията ми бяха същите –очаквах да ме подкрепят от към религиозната страна. Много ясно че и той отказа да ме подкрепи, сравни поведението на учителите във ВУЗ-а с поведението на две жени на улицата: едната почтена а другата непочтена. За една почтена жена не е било нужно да слиза до нивото на непочтената за да се разправи, било излишно.

След известно време дойде времето и на лекциите по религия, преподавателят дойде, първо се представи, разкри начина си на работа. Той искаше студентите да му задават въпросите а той да отговаря, такъв бил начинът му на работа. Това беше добре дошло за мен. Ситуацията беше проста: имаше двама лектори единият отричаше религиите а другият защитаваше и студент който се интересуваше от темата и ги беше слушал с повече внимание. Предложих на втория лектор аргументите на първия – не получих пълен отговор. Лекторът по религия поиска да види книгите от където съм взимал своите знания, иначе изглеждало като че ли баба ми го е казала. Бях дошъл подготвен, показах му книгите и схемата с йерархичният ред на телата в космоса. Предложих да обори начина ми на разбиране на действителността, да защити своята позиция и че в името на истината съм готов да приема това на което ме учи, като поясних че не се намираме в църква или в джамия където се изисква безрезервно смирение а се намираме във Висше учебно заведение (или храм на знанието, както казваха повечето от лекторите за училищата) където се задават въпроси и се търсят отговори. Отговори ми че не разбира това което му показвам, казах му че не е нужно, че съм защитил схемата пред астроном – директор на астрономическа обсерватория.

Не мога да не призная, че от всички лектори които взимаха отношение по религия единствено поведението на лектора по религия беше достойно, не беше ядосан (поне видимо) в сравнение с другите дори ми даде напътствия по какъв начин да направя реферата.

В края на март 2007 год. имахме лекции по психология, не знаех че в този предмет ще се засегнат теми по религия затова не бях взел необходимите материали. Докато лекторът преподаваше си позволих да отбележа, че това което казва не се вписва в законите на Вселената но той продължи по същия начин, след малко пак казах същото а той отвърна “и аз имам няколко бисери но те не са за свинете, свинете няма да ги оценят” заедно с него почти целият курс бурно се засмяха. Попитах го – “да разбирам ли, че ме приемате за свиня?” Всички млъкнаха, настъпи пълна тишина, реших да пречупя тишината като казах: “ако може да споделите бисерите си с нас, та и ние да бъдем от просветените!” А той ме попита как се казвам, казах му имената си а той отвърна “знаеш ли, ти може да си просветен отгоре.” Отговорих му, че отговорът не е достатъчен, напомних че се намираме във ВУЗ, където се задават въпроси и се търсят отговори. Казах му че вкъщи имам някои схеми за Вселената защитени пред астроном и че лекциите му не се вписват в тях. На следващия ден след лекциите му показах схемата с йерархичният ред на телата. Попита ме – защо правя всичко това? Отвърнах му – – защо има войни? Отговори ми че въпросът е бил много сложен. Опитах се да обясня по какъв начин съм стигнал до тези изводи. После ми каза “аз също мисля точно като теб, но сега нямам време” взе си чантата и излезе. Стана ми ясно, че във ВУЗ-а учителите няма да обърнат внимание на изводите ми.

Не можах да проумея поведението на един друг лектор, който ни преподаваше по икономически дисциплини. Нито той ни говореше за религия нито ние сме го питали за религия, влязохме на изпит при него, той дойде и първите му думи бяха “не ми се правете на религиозни и в Библията и в Корана пише че този който най – много ги говори най – много ги нарушава” после погледна към мен, усмихна се и каза “а сега да продължим с изпита.” Разказах за това поведение на лектора пред някои хора, не знам дали е стигнало до него, но на следващия семестър пак имахме лекции при него, тогава ни каза “аз не ви казвам да не защитавате идеите си, училищата са за това, но поне да не е с рогата напред.” Ако приема че ставало дума за мен “да се защитавам с рогата напред” все пак не аз нарекох учителите (лекторите) “промити мозъци или свине”.

След всичко това реших да покажа цялата схема на астронома. Имах няколко еднакво начертани схеми с изключение на последната схема на която листа не достигна да начертая схемата на храма Каабе. Показах именно тази схема на която нямаше начертано храма, все още не исках да знае за какво става въпрос защото в училище като показах на лекторите цялата схема те си помрачиха физиономиите. Астрономът като видя схемата каза: “начертал си йерархичният ред на телата” хареса го, даде ми съвети по какъв начин да го допълня. Напомних му че за това търсех данни за продължителността на периодите на шести и седми етап. Предложи ми да оставя схемата при него, че по –късно ще потърси данни за тях и да мина след една седмица да ги взема. Когато се отбих да ги взема ми каза че са възникнали непредвидени обстоятелства и не е могъл да потърси данните. Каза ми че шести и седми етап не са верни,в действителност куповете били много сложни, не лежали в една орбита. Когато се върнах в къщи начертах други варианти.

След около месец събрах всичките си материали в една чанта и пак отидох в обсерваторията да ги показвам. Когато астрономът ме видя с чантата се пошегува, попита ме да не би да съм начертал атомна бомба? Отговорих му че ако се окажа прав силата му може да е подобна.

Показах му новите варианти на шести и седми етап но не ги одобри, каза че свръх галактичните купове били две ивици на една окръжност. Попитах –вследствие от първичния взрив? Отговори ми – така се предполага! Накрая показах и схемата съдържаща храма. Попита ме откъде съм знаел че точно така са били разположени. Казах, че не съм се заел да правя план на Вселената, а само принципна схема на движението на телата. По едно време каквото и да казвах даваше негативен отговор. Исках да видя как ще реагира като казах “изглежда само си губя времето, май е по –добре да се откажа от всичко това. Все пак аз не съм учил астрономия и едва ли ще имам някакъв принос в това”. А той ми каза “аз не казвам да се откажеш от идеите си, има много хора които не са били астрономи, но са имали принос в тази област”. После ми каза “всичко това е вярно но аз не го приемам”, попитах –защо? Той ми отговори “противоречи на християнството”, той също почитал разпятието на Исус.

Тогава поясних позицията на Корана относно разпятието на Исус. В Корана Аллах повелява че е спасил Исус от разпъване на кръста а разпнатият бил оприличен на Исус. Показах реферата по Религия което бях писал, където в Корана се споменават имената на двадесет и пет пророка из между тях са Мойсей и Исус Христос. За тях се казва “Ние ги изпратихме и Ние им дадохме Писанията”. Показах му значението на някои айети от Корана съвпадащи с научните открития които цитирах в реферата като например: Разширяването на Вселената, произхода на живота от водата, опрашването на растенията от вятъра, движението на планините (планинообразователните процеси) и др. и попитах кога са били доказани научно тези истини. Отговори ми че разширяването на Вселената е научно откритие типично за двадесети век. Въпреки тези факти за него е било абсурдно да приеме, че някой отгоре е диктувал Корана а пророкът е писал отдолу. Приликата между йерархичният ред на телата в космоса и храма Каабе според него е била случайна.

Разказах му за поведението на лекторите във ВУЗ-а и изразих своето учудване, че на какви знания са разчитали и уповавали че ругаеха по този начин и се гневяха на всичкото отгоре. Позицията му беше категорично, според него в училищата подобно поведение е било недопустимо.

На излизане ми предложи да даде адреса на един в София, който се занимавал с извън галактична астрономия, цялостният поглед върху Вселената не е било в неговите възможности.

През месец юли отидох при ректора, исках като негов студент да ми даде възможност да защитя вижданията си пред специалистите, че не съм съгласен със съдържанието на някои дисциплини които учихме във ВУЗ-а. Ректорът ми отговори, че сега излизаме в лятна ваканция и че през септември когато се съберем ще ми отдели време. Септември мина но ректорът все още не ме покани. Допуснах че може да е бил ангажиран с други проблеми и за това на 20.10.2007 г. оставих писмено искане адресирано до ректора.

Исках да ми даде възможност като негов студент да защитя своите виждания и убеждения пред елитът на обществата извън Исляма начело с папата, кардиналите, учените (учителите) –теолози, философи и психолози, всички духовни лидери на всички общества извън Исляма и учените физици – астрономи от НАСА. Често питах персонала занимаващи се с документацията във ВУЗ-а за искането което бях оставил при тях до ректора, но получавах различни отговори. След девет месеца когато ректорът се появи за пореден път реших да го изчакам докато му свършат изпитите. След изпита от персонала съобщиха на професора че съм оставил молба – искане адресирано до него. Ректорът ми отдели време, изслуша ме, каза че е бил против “насилственото ислямизиране” каквото и да значеше това, после спомена едно име който починал, той знаел с една степен повече по тези теми, не ми даде окончателен отговор и си отиде. Накрая реших да предоставя всичко на медиите. Вярвам че обществото има право да знае тези неща.

Повечето от лекторите казваха че във ВУЗ-овете е мястото да защитаваме идеите си, споделям това, за това задавам въпросите си и търся отговорите им. Но интересното е че учителите вече ме отбягват по отношение на тази тема. Един такъв случай беше когато един от лекторите докато преподаваше ни каза че “благодарение на културата сме слезли от дърветата” опитах се да задам въпрос но често повтаряше “ах, колко имам да ви казвам, но нямам време” –от това един студент може да направи само един извод “слушайте ме, но не ми задавайте въпроси”. В основата си тази теория, че сме слезли от дърветата т.е. че сме произлезли от маймуни отрича съществуването и единството на Бога, отхвърля милосърдието и хуманното отношение към неравностойните, поощрява борбата между индивидите с убеждението , че по –силният оцелява. Поради което както създателят на тази теория така и тези които я споделят и учат другите на това носят най – малко морална отговорност за смъртта на повече от 120 млн.души станали жертви на двете световни войни. От което следва че тази теория е в основата на злото в света. Странно какви учители ни готвят за живота, спомням си за още един случай, когато бях в средното образование през 1997 год. по време на зърнената криза когато политиците взеха и хляба от ръцете на народа си и когато хората излязоха на улицата и се вдигнаха срещу политиците в народното събрание, учителката по литература ругаеше протестиращите че осквернявали сградата на парламента която била “светиня на българският народ”. По онова време сградата на парламента се беше превърнало в “сварталище за корумпирани политици”, нищо не се вършеше в полза на обществото. Искам да вярвам че оттогава нещо се е променило.

Чуждестранният ВУЗ в който следвам (Киевски Славистичен Университет) бил отворен в тези години от тогавашното правителство а сегашното правителство го обяви за нелегитимно. След това изявление на министъра на образованието почти всички колеги студенти се преместиха в други университети и колежи в близки и далечни градове което им костваше значителни суми излишни разходи без да имат вина за това. За пореден път и настоящото правителство прехвърли вината от “неправилно” водената политика на предишното правителство върху своите граждани. Не може да не си задаваме въпроса –в това ли е достойнството на политиката им? Жалкото е че все още има политици които основават своята политика на омраза и етническо разделение, първо говорят а после мислят какво са казали (ако въобще размишляват върху казаното) такива политици са черно петно в лицето на държавата пред света. Ще се радвам ако политиците не поставят мнението си пред мнението на “учените” които трябва да вземат отношение по този въпрос (за йерархичният ред на телата в космоса). Бях искрен, разказах по какъв начин стигнах до изводите си, ще се радвам ако учените(учителите) анализират изводите ми а не начина по който стигнах до тези изводи (защото вярвам че начина по който стигнах до тези изводи е лично и засяга само мен). Някои учени констатирали залеза на религиите с аргумента, че след направените научни открития вече не е останало място във Вселената за религиите. Астрономията изучава Вселената, тя е физико –математична наука, търси и изисква точни отговори и именно тази наука е ангажирана със задачата да открие продължителността на останалите етапи – пети, шести и седми етап от обикалянето ни във Вселената.

Пророкът Мухаммед (с.а.с.) в един от своите хадиси повелява: “Размишлявайте върху творенията на Аллах(дж.дж.) но не размишлявайте върху личността Му, защото не ще имате сили да го разберете”. Вселената е творение на Всевишния Аллах, следователно имаме право да разсъждаваме върху законите й (механиката й). Изводите ми са, че с поклонението хадж в Мекке мюсюлманите изразяват хармонията във Вселената. Като студент искам диспут с елитът на обществата извън Исляма начело с папата, кардиналите, учените (учителите) – теолози, философи и психолози, всички духовни лидери на всички общества извън Исляма и учените физици – астрономи от НАСА. Ако не могат да оборят тази схема, трябва да приемат Исляма за религия като приемат Аллах за единствен бог, без да Му съдружават с никого, Корана за свещена Книга и Пророк Мухаммед (с.а.с.) за последен пророк изпратен от Всевишния Аллах за цялото човечество и да призоват народите на които са лидери да ги последват в това, в съдния ден душите им за да бъдат от спасените. В Корана Всевишния Аллах повелява “Единствена валидна пред Аллах религия е Ислямът” – суре –Али-Имран, айет 85. Възможно е да не съм разбрал правилно нещата, нека оборят начина ми на разбиране на действителността, да защитят своята позиция аргументирано (с факти) и да ме поканят да ги следвам. Все пак всичко е в името на Истината.

Сейхан Юмер Кадир–студент в Киевски Славистичен Университет
Рeпублика България, гр.Кърджали

Използвана литература:
1.Физика за 10.клас
2.Извечны тайны неба
3.Световни религиозни вярвания
4.Основата на вярата и ибадета в Исляма
5.Интернет
6.Лекции по:Политология, Философия, Религиознание


1.МЕЖДУНАРОДНА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
1.1. ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА , 1948 год.
(Български хелзинкски комитет)

Приета и провъзгласена с резолюция 217 А(ІІІ) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 год. Издадена в сборник от международни документи, 1992 год. ……………………………..

Член 18 Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19 Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

3.1. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ Издадена от Министерството на външните работи, доп. с Протокол V 2 от 06.05.1963 год., изм. с Протокол V 3 от 06.05.1963 год., Протокол № 5 от 20.01.1966 год., Протокол № 8 от 19.03.1985 год. Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 год. –ДВ, бр.66 от 14.08.1992 год., обн., ДВ, бр.80 от 02.10.1992 год., в сила от 07.09.1992 год. ……………………………..

Член 9 Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

Член 10 Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява и информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.